|
Въпрос, който много управители си задават тези дни. От него прозира липсата на достатъчно задълбочено финансово управление на предприятието.
Какво можем да орежем би следвало да е кристално ясно далеч преди да стигнем до този въпрос (в условия на криза, например). Причината да си го задаваме обикновено може да бъде или липсата на събрана, достоверна и структурирана информация за дейността, или невъзможност за нейното анализиране, или и двете (въпреки, че само едното е достатъчно, за да се провалим).
Едно дружество не може да съществува без разходи – оперативни, инвестиционни, финансови, извънредни. Очевидно, намаляване на оперативни разходи може да има само когато те, по някаква причина, са били в повече от нормалното (което се мери спрямо другите компании на пазара и най-добрите практики). В останалите случаи намаляването на разходи води автоматично до свиване на дейността.
По-сериозните, стратегически решения, които могат да стоят пред едно дружество в условията на криза са свързани с фокусирането върху най-незасегнатите и печеливши дейности, които биха му помогнали по-бързо и лесно да преживее трудностите. Подобни мерки биха включвали преустановяване или продажба на някоя странична обособена дейност с цел финансиране на основната дейност.
Преди да започнем каквато и да е програма за намаляване на разходи е необходимо да сме наясно всеки разход какъв приход обслужва или би следвало да обслужва. Трябва да ни е ясно на всеки наш продукт, стока или услуга каква част от общите разходи се пада, т.е. каква част от заплатата на производствения директор трябва да разпределим в себестойността на всеки произведен от нашата фирма артикул.
Аналитичността – степента на подробност на събираната вътрешно фирмена информация е от съществено значение. За да можем да виждаме приходите и разходите в сеченията, които са ни важни – продуктови групи, марки, региони, канали за дистрибуция, видове дейности – е необходимо да структурираме и информационните си потоци по този начин и всеки приход и разход да бъде описван с тези важни за нас атрибути. Иначе няма да получим навременна и достоверна информация, на базата на която да вземем управленско решение, в което вярваме. Да, звучи трудоемко. Да, нямаме избор!
За да постигнем достатъчна и постоянна аналитичност ни е необходима автоматизирана информационна система, която първо да дисциплинира процеса по събиране на данни и после да гарантира безгрешното отвеждане на тези данни към нужните ни справки. Прекомерната, ненужна, за всеки случай аналитичност, обаче, само затормозява системата – както операторите, които въвеждат данните, така и техниката – изграждат се огромни масиви от данни, които стават все по-необозрими и все по-трудно достъпни от техническа гледна точка.
Големият принос на автоматизираните информационни ситеми за управление на бизнеса е най-лесно видим в условия на криза, когато сме натиснати от разходи, чиито корени се губят някъде по долните етажи, конкуренцията настъпва с по-високо качество или по-ниски цени, т.е. идва моментът да изберем само тези продукти, които ни носят най-висок марж (разликата между цена и себестойност), но кои са те? А сигурни ли сме, че са точно тези, на каква база? Ами ако нарочените за нерентабилни продукти се окажат генератор на продажбите на други продукти или услуги, от които печелим много?
Тези терзания показват, че е крайно време да си „купим” информация – основен ‘фактор за производство’, гарантиращ ни видимост и контрол над бизнеса. Защото разходите ни винаги трябва да са на оптимум, всичките ни продукти трябва да са печеливши (директно или индиректно) и е пагубно, ако намаляването на разходите е кампанийно събитие при нас. То трябва да е начин на живот.
|
